посветих го на теб ...

аз съм жоро,
а ти сигурно не си блондинка.
ще пропуша боро,
и ще си отглеждам калинка.

не мога да ти изляза от блога.
искам още, не мога.
ти си виртуална и приказно дива,
а може би си самодива.

губя почва под мен,
събуждам се в плен,
дали не си губя времето с теб,
ще полудея без теб.

неискам да крия,
искам да те открия,
ти си мойто вдъхновение,
и тъй желано мигновение.

Не е нужно да си блондинка
много яко за да простееш
не е нужно да си досадница
за да можеш да оцелееш...
Не е нужно да търсиш нещо,
а нещата сами да те намират...
Не е нужно само да почнеш
а да знаеш кога се спира...