разкажи ми за зимното море,
навярно е много духовито,
ветровете летят и подмятат вълните,
сякаш играят хокей на лед,
слънцето замръснал съдник е,
дори не може да ги разтърве,
морски екшън, бой след бой,
наблюдаваш мъжки бой,
адреналина ти се вдига,
искаш да извикаш, няма стон,
ръцете крещят и се молят,
колко първично и диво,
то е като моята стихия,
сякаш себе си откривам.

Картината оживя пред очите ми.
Лек да е деня ти!
Ани

Да, това наистина си ти! Стихия!
С поздрав!

ама много бързо можеш да ме успокоиш

никога не съм го виждал, зимното море
но така си го представих

I az ne sam hodila zimata na more da go vidia, no sam si predstaviala kak izglejda -i sam iskala da ida za niakolko dni prez zimata.

Eto kak az si go predstaviam -
---------------------------------------

Plajat e pust i kakvo ot tova
da ne sam doshla za talpata
surovo i sivo , no pak e shtastlivo
vechnoto sviato more
I chuva se samo glarusov vik
i keiat zaliat e s priboia
do piasaka tichat zimni valni
tozi pat moreto e samo moe.

Da ne sme s vikingova genetika, ta ni privlicha studenoto zimno more?