хващам молива, затварям очи
изплуват образи, падат листа.

ръката трепери, в устата горчи
листа е бял, бягам по моста.

не мога да пиша, думите мълчат
отварям очи, снежинки прелитат.

искам да стана, запалвам цигара
сипвам си малко, последната гара.

заставам пред компа, последна утеха
влизам във блога, надежда последна.

изричам молитва, виртуална утеха
листа се запълва, любов виртуална.

Чудесно.Ама как само ги редиш.

...Хващам молива,затварям очи
изплуват образи падат листа
...........................................
Моите поздравления...

Щеше да е смешно, ако не бе всъщност тъжно. И комай мнозина сме така.Но ти си имал късмета да го представиш по най - ненатрапчивия и без излишна драма начин.
А после нека всеки се замисли.
С поздрав!

искрен, че не смея да ти дам съвет. Дано да имаш успех с твойта муза!