Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2018 11:41 - Балгхара, Кубера, Кардама...
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 1973 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 18.05.2019 00:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Северна Индия, Хималаите: "Бадринат е свещен индуистки град в окръг Чамоли, щат Утаракханд, Индия. Той е най-важният поклоннически център от маршрута Чар Дхам, включващ също Кедарнат, Ганготри и Ямунотри. Бадринат е в Гархвалските хълмове на бреговете на р. Алакнанда на надморска височиня 3133 м. Градът е разположен между планинските вериги Нара и Нараяна в подножието на връх Нилкханта (6560 м). Бадринат е на 301 км северно от Ришикеш и на 233 км от Гаурикунд (изходен пункт за Кедарнатх)." (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82).

Вярва се, че някога там е живял щастливо бог Вишну заедно със съпругата си Лакшми. Според хиндуистите Бадринат е раят на земята. Съществува поверие, че тук мъдрецът Вяса събрал четирите Веди, а според друго тук била написана "Махабхарата". По времето на император Ашока (индийски император в периода 273-232 г.), храмът на Бадринат бил обърнат в будистки храм. Ади Шанкара (може би най - значимият хиндуистки гуру) посетил храма преди 1200 години и бил дълбоко впечатлен от величието му. Той решил, че само чисти брахмини могат да служат тук като свещеници. Отдавна обаче в Индия арийците се били смесили с местното население. Единствено чисти се били запазили т.нар. "намбудири", които живеели на юг, в днешния щат Керала. От тях и до днес се избира висшият свещеник на храма. По време на пътуванията си гуру Шанкара открил в близкото до Бадринат езеро Нарат Кунд статуя на Вишну, направена от груб черен камък, известна като Шалигна. Висок 15 м., този камък се издига на десния бряг на р. Алакнанда. Фасадата му е многоцветна, с красиви орнаменти. Вярва се, че в площадката на която е построен, са заровени несметни съкровища. Наричат я още Кубер Бхандер, или Съкровищницата на бога на богатството. Идолът на този бог също е в храма, от дясната страна на Вишну. Вратата на светилището е сребърна, а в горните и части е изобразен Сурия - Богът Слънце. 
На санскрит (езика на ариите) "sur" означава "бял, сияещ, блестящ". На български "сур" е "светлосив, бял".

"След появата на но­вите изследвания на историка Петър Добрев, стана ясно: първо, че прародината ни е известната в древността - Бал(г)хара (в терито­риите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран, Таджикистан), и второ, българите се оказаха народ, принадлежащ към индоевропейската (арийската) етно-културна и езикова общност.1 Това ни сроди с великите стари цивилизации от Шумер и Египет, през Вавилон и Персия до Индия. Нещо повече - монархическата (или държавната) ни традиция се оказа колкото древна, толкова и устойчива през вековете.
Още старите индийски свеще­ни текстове (като например "Махабхарата", датирана между Х-VIII в. пр. Хр.) говорят за Царя на българите Кардама. 2 Дори в IX в. сл. Хр., вече в Дунавска България, виждаме владетел със същото име - Кардам (777-803 г.) 3, предшественик на канасюбиги Крум. Ако отворим "Рамаяна" ще забележим с почуда, че името на индийския Бог на съкровищата Кубера, се повтаря в името на брата на кан Аспарух - Кубер, който първо се заселва в Панония през VII в. сл. Хр., а по­сле с народа си се премества в днешна Македония, където съ­здава държава и дори се опитва да превземе Солун. (Почти два века по-късно канасюбиги Крум, с мощен военен удар по долината на река Струма, разбива визан­тийските гарнизони и обединява двете български държави, създа­дени от братята Кубер и Аспарух, в едно общо Отечество.) Това е учудващо устойчива царска имен­на традиция - да не забравяме, че първородният син и престоло­наследник на НВ Цар Симеон II също се казва Кардам и това не е случайно.
В древноиндийските хроники на болхи(ки)те и тяхната царска ди­настия е отделено почетно място. Столицата им е свещеният град Балх (съществуващ и досега в Аф­ганистан), династията им е счита­на за изключително благородна, а синът на техния легендарен цар Кардама се преселва в Ин­дия, където създава ново царство и династия - Кардамитите, които дори носят титла за Цар - Балха-ра, по името на земята, от която са се преселили. Древната българска прародина Бал(г)хара просъществува до за­владяването й от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна в Европа с гръцкото име Бактрия. Нещо повече, Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони), за да узакони с този династичен брак властта си над Азия, древните на­роди на която с право го считат за варварин. Следователно, действително царските династии на древна Балгхара са били считани за изключително високопоставени и древни. Родството с тях е имало изключително символично значение. Ако се отклоним за момент, нашето народностно име "българи" идва от "бълг" ("балг") - висок, издигнат, високопоставен, и "арии" (айрия) - благородник, аристократ, и е преведено от д-р Петър Добрев като "най-знатните благородници" или "високи", "издигнати", "аристократи". Интересното е, че ние сега не подозираме за това, но древните народи отлично са знаели свещения и благороден произход на българските царски династии и техния "от Бога даден" народ." (http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/471-dolev.)

Петър Дънов е говорил за стари българи. Наричал ги е "благи българи" и "благари": "В българина има три хубави черти. Най-първо са живели тук българите траки, които са се наричали „благати хора“ или „благари“. Те са били добри. От тях българите са взели
 склонността към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са взели духа на жертвата – самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта." ("Учителя за българите", http://www.bialobratstvo.info.)

Тоест, Дънов е поддържал гледището, че траките имат важна роля при формирането на съвременната българска народност.
Терминът „айрия“ от който произхожда названието "арии" (или арийци), на санскрит е със значение на „благороден“. 
Благодорен, благ, духовно висок. Бълг-арий = благ-арий? Благи, духовно високи хора. 





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Благодаря за добрия постинг
23.06.2018 12:49
Потвърди информация която и аз съм чел, и много добре я допълни.
Възхищавам се на групата хора в блога, които неуморно изследват и публикуват нови неща от изгубената и подправена българска история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641730
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031